Tim_Logik

И друг път съм се чудел за това хмм свойство на мозъка, но сега като преди малко за пореден път си пуснах песен, след което се разсеях с други неща и по-късно установих, че въобще не помня да съм я слушал, защото не съм я слушал! Дори и със слушалки и никакви други звуци, когато не мислиш за това то минава покрай теб.  Също така понякога осъзнавам, че слушам някоя ужасна песен без въобще да съм усетил.  (Ако се чудите, за гледането и виждането ще стане дума по-долу)  Най-често, естествено, този “феномен” се случва по време на разговор, отплесвате се за момент и пропускате 1-2 изречения, после или молите събеседникът ви да повтори или казвате някаква глупост, обикновено нещо универсално като “мхммм” и “да, да..”.  Понякога по време на лекции ми се случва да се замисля за нещо друго и в един момент се връщам към случващото се в залата сякаш някой увеличава звука на говорещия, осъзнавам, че нямам идея какво е казал през изминалите минута-две-пет.  Докато в такива случай не е много полезно, то в други да не внимаваш в разговора си е направо блаженство. Било то нещо много скучно или просто неприятно, да го заместиш с тематика по свой избор намирам за доста полезно свойство, дори първоначално да се получава трудно, сигурен съм, че с упражнения може да се постигнат желаните резултати(както в почти всичко де).  Сега за гледането..

В общи линии, почти същото важи и за гледането. Може с години да засичаш един и същ човек, погледът ти да минава постоянно през него и пак ако след това ти покажат снимка и те питат, дали ти е познат, да кажеш, че никога не си го виждал. Затова и никога не съм обвинявал хората, които правят глупости, за да бъдат забелязани, защото от това има ефект. Късите полички, в този ред на мисли, са женският вариант на правене на глупости. Понякога просто трябва да има нещо, което да хване окото.  Бил съм и от двете страни и усещането е някак странно, чудиш как е възможно, но всъщност няма нищо по-естествено от това, на никой не му трябва да помни всички. Основната разлика от слушането е, че в този случай визуализацията е доста по трудна. Да си представиш нещо, особено докато си с отворени очи е значително по-неуспешно, отколкото да си мислиш за разни работи, вместо да слушаш. Най-малкото, че всеки по-голям дразнител от околният свят веднага ще разбие изградената в съзнанието картина.  Но пък винаги можеш да забиеш поглед в една точка докато някой не разбаха ръка пред лицето ти като по филмите. Интересното е, че чрез хипноза е възможно от човек да се извлече информация за неща, които е видял, макар и иначе да не ги помни, защото не е обърнал внимание. Нямам спомен обаче да съм чувал за същата процедура, отнасяще се за неща, които си чул.  Заключително за абзаца изречение, което не мога да формулирам.

Та, следващият път когато пътувате с автобуса, или просто сте сред хора, спрете погледа си за малко на някой в полезрението ви и си кажете “ее, ако не беше Тим въобще нямаше да го забележа този”. Не, че има някакъв смисъл:Д

Over and out.